Безпристрастен поглед към Хайдутин
Безпристрастен поглед към Хайдутин
Blog Article
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
Чета, начело с Иван Кулин, Еремия Българов и Найден Пешов, преминава от Зайчар през Връшка чука в България.
Към него са вливат известни войводи, като Иванчо Карасулията, Петко Войвода, Апостол войвода – Ениджевардарското слънце и др.
Редица документи ни представят хаоса зад солидната международна фасада на османската империя. Този период, доскоро наричан в нашата история „
Вследствие на раната от сръбския куршум на Ильо войвода са извадени две ребра и той остава сакат с дясната ръка.
Основна в творбата е темата за свободата – както лична, така и обща, народна. За малкия Чавдар личната свобода означава незачитане на потискащата чужда воля и противопоставяне на унижението и на бездействието.
За представянето на тези земи е използвано олицетворение – те пеят и прославят закрилника на народа. Така с пеенето им се придава качество, присъщо на човека.
) Научаваме, че е хайдушки войвода, наплашил враговете в „три кази“
Втората част на поемата е истинският разказ за Чавдар войвода.
Песента изпълнява особена художествена функция. Тя не е само израз на чувства. Тя е разказ непосредствено въздействащ, тя е родова и историческа памет. Затова Ботев Хайдутин използва монолога, внушаващ разговор (диалог) с дядото кавалджия; Срещата на двете поколения - старото и младото - е обединена от песента, от еднаквите „тегло" „сюрмашко” и „кахъри, черни ядове".
Те грабвали оръжие, напускали домовете си, за да прекарат живота си по горите, причаквайки турците край горските пътища.
А лирическият драматичен диалог разкрива преживяванията на дванадесетгодишния хлапак Чавдар и неговата майка. Той подсказва как се формират целите и идеалите на момчето.
Лирическият говорител е този, който разказва историята на Чавдар и го прославя. Той съзнава силата на таланта си – убеден е, че дори песента му да не бъде чута от народа, тя ще остане съхранена в българската земя. За лирическия говорител свободата и робството са въпрос на личен избор и тези, които търпят робството, ще си останат роби завинаги.